Бременност и раждане - с един добър човек и доктор...

След като установих, че опита ни в Мемориал е успешен, започнах да се оглеждам и проучвам кой точно акушер-гинеколог да проследява бременността ми и при кого да раждам. Признавам, че това в онзи момент доста ме изнервяше и плашеше, защото по принцип мисълта за лекарите в България леко ме стресира, а и се бях наслушала и нагледала от къде ли не на разни страхотии и ужасии за раждането и по-точно за отношението, на което подлагат бременната и раждаща жена в България (за задължителния-доброволен, платен избор на екип; за предпочитането на секцио, поради по-високата му цена или пък пренебрегването му точно в момента, в който е необходимо, поради липсата на избран екип; за бебето, което не е при майката в следродилния период; за кърменето, за което никой не помага; за неглижирането на болката и състоянието на бременните и т.н...).

д-р Данаил Илиев

Така оглеждайки и четейки, интересувайки се за гинеколозите по сайтовете попаднах и на д-р Данаил Илиев, когото избрах най-вече заради откритото си, позитивно и лъчезарно излъчване - нещо което много ми напомняше поведението на лекарите в Мемориал. Положителните отзиви в Интернет, които прочетох също затвърдиха решението ми. В крайна сметка, със съпруга ми бяхме изключително изненадани да установим, че в България попадаме на доктор, чиято лична принципна позиция е да се ръководи и следва по възможност желанията на пациентките си, съобразявайки действията си с тях. И че това е негово убеждение, около което е изградил поведението и работата си, независимо от мястото на което работи.

Явно това му отношение не е останало незабелязано и беше оглавил на първо време отделението по акушерство и рискова бременност в Токуда. Така имахме възможността за кратко да наблюдаваме как един напредничав човек се стреми да прокара сред колегите си едни утвърдени на запад (а както видяхме и на юго-изток) стандарти, които за България са някак екзотични.

Установихме например, че е направил План за раждане, чрез който се опитва да даде възможност и на родилките да обсъдят и дискутират възникнали въпроси и притеснения относно раждането, без да се чудят как да ги повдигнат пред лекарите и няма ли пък да ги обидят като професионалисти, поставяйки ги самоинициативно пред тях. Д-р Илиев беше организирал и водеше лекции за бъдещи татковци, на които съпругът ми ходи и му бяха доста интересни и полезни. На лекциите е обяснявал за бременността и раждането, за чувствата, поведението, емоциите и вълненията на бъдещите майки, което определено е в полза на двойките и им изяснява доста неща. Неговото мнение е, че бащата не бива нарочно да бъде изолиран от процеса и трябва да взема участие през цялата бременност, включително и на прегледите. Също така позволяваше безплатно присъствието на бащата по време на раждането, вместо да използва практиката наложена в другите родилни отделения в България - присъствието на бащата да бъде ограничено или чрез някаква солидна сума, която да откаже двойките от това кощунствено според повечето гинеколози желание, или да се покаже, че въпроса изобщо не може да бъде дискутиран. Бяхме доста впечатлени от стремежа му да установи нови за България практики и взаимоотношения между лекарите и пациентите в отделението. Искрено му симпатизирахме, защото това определено би оказало влияние и върху другите родилни отделения, тъй като страната ни е малка и информацията за наличието на подобно отделение бързо се разпространява, а и определено бе адмирирано и от пациентите.

Но понеже сме в България, където всички очакваме нещата да се променят (но тя - Промяната, изтече по давност), и когато се намери някой, който да се заеме с това и покаже как смята, че може да се случи, участниците които трябва да го подкрепят изведнъж започват да наблюдават пасивно отстрани, или обясняват как не може да стане точно така, или колко всъщност трудно е това, и сложно та чак невъзможно, колко време ще отнеме и как не може ли по стария начин, който вече се е утвърдил?!... Това се наблюдава у нас във всяка структура, която уж трябва да се промени, но участващите всъщност въобще не го желаят, освен някои единици. Чудни хора сме! Как само хем ни се иска, хем не ни стиска!

И накрая пожелавам на щастливо забременелите двойки, които искат доктор, който да уважава желанията им, да се интересува от вълненията им, да отговаря на въпросите им, да ги преведе по пътя без притеснения и отрицателни вълнения, в този толкова важен за тях момент също да имат до себе си един добър човек и доктор...

Инвитро в Истанбул - болница Мемориал (обновена)

Здравейте на всички интересуващи се от тази тема!

След като в продължение на 6 месеца следях свързаните в Зачатие и в БГмама теми реших, че информацията, макар и полезна не е достатъчно систематизирана и синтезирана и е възможно на моменти да обърка някого. За това реших да създам този блог, в който да опиша моите лични впечатления и преживявания преди, по време и след IFV процедурите в Мемориал.

След като реших, че няма да правя повече процедури в България и разбрах за вариантите в Истанбул (благодарим искрено на Blumchen) се насочих към Мемориал. Имах нужда от информация за транспорта до Истанбул, транспорта в Истанбул, хотелите и процедурата в Мемориал.

Организиране на първичен преглед в Мемориал - Истанбул. Необходими изследвания.

Пише се имейл с кратко обяснение на случая и желание да се запише час за първичен преглед, (обикновено успяват да сложат час в рамките на 3 седмици, посочва се ако се иска консултация и с проф. Кахраман). По принцип кореспонденцията е на английски.


Какво да носите за първичния преглед:

1. Изследвания, които те поискат, които вероятно ще са:

За жената:
Prolactin (in the morning fasting is required) - на гладно
Free T4
TSH
Hbs Ag
Anti-Hbs
Anti-HCV
Anti HIV I+II
Rubella IgG
Hemogram - пълна кръвна картина

За мъжа:
Hbs Ag
Anti-HIV I+II
Anti-HCV

Общоприетата валидност на изследванията е до 6 месеца назад.

2. Други изследвания (епикризи) в зависимост от конкретния случай и какъв е фактора - женски, мъжки (това може да са ЦС, ТЕСЕ, кариотип и подобни...).

3. Направени процедури - описват се кратко процедурите (протокола), ако се знае първоначална бройка антрални фоликули, нива на половите хормони втори/трети ден, с какъв тип хормонални медикаменти е проведена стимулацията и какви дози - по възможност ден по ден, кога е била пункцията, трансфера (деня на пункцията е нулев, след него се броят дните до трансфер),  резултат (пунктирани, оплодени, върнати), снимка на ембрионите.

4. Опишете накратко вашата история (от кога, какво, и защо се е случило с вас, интересуват се имало ли е предишни бременности, аборти, раждания).

5. Набележете си въпроси, които искате да зададете за да не ги пропуснете.

6. Снимка на вас и партньора ви. Международните паспорти.

7. Свидетелство за граждански брак - трябва да се отбележи, че в Мемориал не правят инвитро на двойки, които нямат граждански брак. За първичния преглед или други процедури не е необходим, но за инвитро ще поискат свидетелство, което няма нужда да е преведено. Следва да добавя, че не правят и донорско инвитро. Така, че това е още една причина да имате увереност, че в Мемориал ще се борят за вас и ще направят всичко възможно да имате свои деца, (а не както се случва тук, включително и с нас, още на първия разговор да ви предложат донорство!)


Изследванията и другите документи се превеждат функционално - така че да могат да ги разберат (и не е необходимо със заклет преводач)!!!
При всички положения на първичния преглед, а и след това ще ви задават въпроси, някои и повторно (за да са сигурни, че сте се разбрали правилно и да не стане грешка).
Добре е лабораторните изследвания да си ги правите тук, защото там са много скъпи.
Подредете си документите така, че да се ориентирате лесно вие, а и те.

Транспорт.

Със съпруга ми избрахме да пътуваме със самолет, като най-бърз и сравнително евтин транспорт. Решихме, че с кола ще се затрудним с трафика, а пък с автобус пътят е твърде дълъг и некомфортен. Пътувахме с авиокомпания Pegasus   http://www.flypgs.com/en/  - турска нискобюджетна компания. Използвах http://www.esky.bg/ за резервацията (търсачката им е малко своеволна).

След кацането на SABIHA GÖKÇEN AIRPORT установихме, че пред терминала има много автобуси с номер SG2 и надпис Taksim, които срещу 12 TL ще ви закарат директно до площада.

От площад Таксим, трябва да се сдобиете с Akbil - това е електронен билет, който ще ви трябва по време на процедурите за пътуване из града. Пътуването на един човек в повечето автобуси струва 1.75 TL, като с един билет (акбил) могат да се таксуват много хора. Сайта на техния градски транспорт е доста подробен http://harita.iett.gov.tr/en/. Ето от тази будка си  купихме акбила.

От Таксим ние се придвижихме към квартал Laleli (област Fatih) към нашия хотел, предварително букнат от booking.com. До там вървят рейсовете 69A, 70KY, 70FY. Спирката в Таксим, от която се хващат е на отсрещната страна на булеварда, където ни закара автобуса от летището.  В Лалели се слиза на последната спирка, казваща се YENİKAPI.

От Таксим до Yenikapi

Memorial от спирка Perpa (авт.77)

За да стигаме до болница Мемориал за процедурите използвахме автобуси 77 - който може да се хване от спирка YENİKAPI и спира при болницата на спирка Perpa 1, която е точно пред един голям комплекс, който трябва да се заобиколи от ляво по едно нанадолнище и се излиза пред болницата.





Друг вариант за придвижване е авт. 77А, който може да се хване от последната му спирка близо до университета (VEZNECILER) и спира точно под Мемориал на спирка HALİL RIFAT PAŞA. Ние по-често използвахме този маршрут поради по приятната пешеходна част от разстоянието. Трябва да се има предвид, че въпреки голямото разстояние дистанцията се взема за около 30 минути, от които 15 минути с автобус. Може да се слезне и на спирката след Мемориал - болницата така или иначе е по средата. По принцип пътя е по-бърз към Мемориал, тъй като на връщане има една две "тапи" и малко се задръства движението.

Ползването на GPS много помага, но винаги трябва да се има едно наум, че близко стоящи обекти могат да са със сериозна денивелация и всъщност най-краткия път показан от навигатора да е най-тежък за минаване пеша.

Хотели и престой.

С хотелите в Истанбул е голяма драма, като хотелите в Лалели са единствените по-евтини, в които все пак може да се стои. Хотелиерите си определят цени в зависимост от почивни/непочивни дни, празнични/непразнични, сезонни/несезонни. Освен това, хотелиерите слагат примамливи цени за няколко дни и след това цената се променя доста. Така, че може да се срещнат вариращи в пъти цени за един и същ хотел, което наблюдавах докато търсех в booking.com първо за първичния преглед, а после за престоя. Шокиращото за нас беше, че по-дългият престой не означава по-ниска цена, а напротив - за 3 дни се намираха хотели с цени под 40ЕUR, а в следващите дни цените ставаха 80 и нагоре!!! След тази неприятна констатация ние бяхме решили да се местим през три дни, буквайки различни хотели. За късмет, обаче намерихме склонен на преговори хотелиер, с който успяхме да договорим фиксирана ниска цена 39Е на ден за целия престой с включена закуска. Държахме да имаме кухненски бокс и задължително хладилник (а не минибар, както е на повечето места) заради лекарствата. Компромисът, който направихме е да сме в сутеренен апартамент, но поне беше достатъчно комфортен.

По време на престоя се хранехме в многобройните им self-service заведения, защото в тях храната е разнообразна, вкусна и не на последно място евтина. В тези закусвални се хранят и местните хора. Едно ядене за двама ни, включващо супа, основно и десерт излизаше от 6 до 20 TL (рибата и месото - скара и подобни са най-скъпи). Пазарувахме си и от техните супермаркети и пазари (основно салати и плодове).

Първичен преглед и инвитро процедура.

Стигнахме и до най-обширната тема Мемориал - Memorial Hastanesi Okmeydani, Piyalepaşa Bulvarı, Okmeydanı, Şişli, 34385 Is.
Сайт на болницата: http://www.memorial.com.tr/en/
Сайт на IFV Department: http://tupbebek-genetik.com/en
Контакт: memorial[at]tupbebek-genetik.com

Kubra Burnaz

Трябва да се има предвид, че цялата информация, която имаме за Мемориал е благодарение на изключителното съдействие на Kubra Burnaz (Кюбра Бърназ), която е страхотно отзивчива и освен на мейлите, контактуваше с нас по всички възможни начини (звънеше на мобилните, изпращаше SMS-и и т.н.). Явно харесва работата си, защото винаги когато трябваше да се подписва нещо го четеше и разясняваше, а в някои случаи направо го връщаше на администраторите, като обясняваше че това не е нужно. Също така ми направи много добро впечатление, че се интересуваше от важните за нас неща без да я питам и след това ни ги записваше или разказваше. Веднъж, когато сестрата на моя доктор беше излязла - седна и попълваше картона с данните от фоликулометрията, което изобщо не впечатли доктора (като се има предвид че нейните задължения не включват медицинска тематика).

Prof. dr. Semra Kahraman

Сега на темата за процедурата.

Както повечето вече знаят, ръководител на клиниката е проф. д-р Семра Кахраман.

Първичния преглед включваше снемане на данните ни, преглед на старите ни изследвания, ехография и преглед от проф. Кахраман и д-р Каврут.

Dr. Mustecep Kavrut

Не знам точно как успяват да преценяват на кой пациент кой доктор да разпределят, но Кюбра ни сложи час при д-р Каврут. Всички глупости, които ми бяха наговорени в клиника Щерев след неуспешния ми опит (за възрастта, за ИЯР и др.) бяха доста категорично отречени. Тъй като сме с мъжки фактор в България непрекъснато ми обясняваха колко е трудно всичко и как трябва да се възползваме от донорски материал. Всички бяха искрено изненадани от вида на ембрионите, които ми бяха трансферирали в клиника Щерев - дори Кюбра, която все пак не е доктор каза, че изглеждали "really bad".

Prof. dr. Semih Ozkan

Мъжът ми беше прегледан от проф. Семи Озкан, който сподели че мъжа ми е щастливец че след TESЕ-то в България все още произвежда тестостерон - нито един андролог у нас не ни беше предупредил, че всяка процедура се отразява на производството на тестостерон, което е логично, но ние не се бяхме сетили.

На мен проф. Кахраман (след като чу за притесненията, които имам на базата на заключенията в клиника Щерев) ми съобщи през смях, че съм млада и на ехографа се виждат много-много фоликули и тя няма никакви притеснения, така че шансовете ни са достатъчно високи и ще започнем по стандартната процедура за ICSI и Micro-TESЕ по дълъг протокол. Трябваше на втория ден да съм в болницата като още в България започнах да си слагам микроинжекции с Лукрин (0.10), които си купихме по време на първичния преглед срещу 50 EUR. Пристигнахме в Истанбул три дни по-рано и отидохме на втория ден, когато ми беше и първия рутинен преглед за започване на стимулацията. За разлика от България тук от 3-тия ден на стимулацията започнаха ежедневни прегледи и кръвни изследвания, които бяха включени в цената на процедурата. Всеки ден следобед ми се обаждаха по телефона или ми изпращаха SMS с дозата на Гонал, която трябва да си сложа. Така минаха 10-тина дни и дойде време за Овитрел-а - за разлика от Щерев тук ми дадоха двойна доза, като в деня в който трябваше да си го бия ми казаха и точния час. След два дни първо направиха манипулацията на мъжа ми, на който в България едвам успяха да открият няколко сперматозоида, а в Мемориал оплодиха всичките ми яйцеклетки и замразихме!!! за следващ път. Докато излизаше от упойката проф. Озган дойде при мен и ми обясни, че всичко е наред, намерени са сперматозоиди, достатъчно, с добро качество и без нещо притеснително, че са замразили и смята, че нещата ще се развият по благоприятен начин. Между другото преди процедурите ни бяха обяснили какво трябва да платим ако не бъде намерено нищо, ако ембрионите не са добри и ако цялата процедура мине по план, т.е. те няма да завършат процедурата на всяка цена (както правят в Б-я). По отношение на андрологията съпругът ми твърди, че разликата между България и Мемориал е като между шаман и доктор. След TESЕ в България мъжът ми не беше в кондиция поне няколко дни и имаше 4 или 5 шева - в Мемориал стана половин час след операцията, облече се и дойде при мен, а малко по-късно установихме че има 1 шев. Моята пункция също мина леко, но за разлика от България, тук след пункцията имах слаби спорадични болки почти до трансфера. От 9 фоликула, успяха да получат 7 яйцеклетки, от които оплождане настъпи в 6.  48 часа след оплождането не правят нищо и след това ни казаха че имаме 4 нормално развиващи се ембриона и 2, при които процеса протича по-бавно. Веднага след пункцията започнаха да ми слагат инжекции с прогестерон. На 5-тия ден (след изтичането на 5 пълни денонощия) ми назначиха трансфера и смятам че го бяха планирали с точност до час като са наблюдавали 4-те бластоциста. Бяха избрани 2-та с по-добро качество ("best quality embryons - 5AB и 3AA" както каза проф. Кахраман), за което получихме снимка и документ с окачествяване. Към 19 ч. вечерта самата проф. Кахраман извърши трансфера, след което ни пожела успех и да се видим на ехографския преглед в 3-та седмица. От тук нататък ни пое отново Кюбра, която ни снабдяваше с указания на английски, лекарства и ни обясняваше какво трябва да правим. Решихме следващия ден да почиваме и по-следващия си долетяхме обратно в България.

Цена.

Тук след като прегледахме извлечението от кредитната карта установихме, че сме похарчили следните суми.

• За медикаменти (Гонал, Овитрел, Прогестерон, Лукрин и дреболии): 1500 лв. - в тази сума е включен и медикамента до 3-ти месец от бременността при успешна процедура.
• За медицински услуги (спермограма, прегледи, ICSI, MicroTESE): 7000 лв.
• За хотел (20 нощувки по 39EUR): 1560 лв - тук ако не се иска фактура и ако се плаща кеш, а не с карта може да бъде договорена минимум 15% отстъпка от обявените от хотелиерите цени. Доколкото разбрах банката веднага им прибира 10% при ползване на POS терминала, а ДДС е 8% така че ако хотелът е малък и има контакт с мениджъра директно трябва да се спазарите.
• Храна: 500 лв.
• Транспорт (зареждане на Акбил-а, такси когато се налага и трансферите от и до летището): 300 лв.
• Пазаруване, глезене и др.: около 1000 лв.

В резюме мога да кажа, че никой не трябва да опитва в България - това са напълно безсмислени процедури. Както се вижда цената е съпоставима, а процедурата може да се комбинира с отпуска и почивка от простотиите в България.

Ако имате нужда от допълнителна информация или помощ по някакъв въпрос, не се колебайте да ми пишете: sladunche[at]gmail.com

Пожелавам успех на всички двойки тръгнали по този път!

Пълен архив на снимките може да бъде намерен в свързания албум в Picasa.