Бременност и раждане - с един добър човек и доктор...

След като установих, че опита ни в Мемориал е успешен, започнах да се оглеждам и проучвам кой точно акушер-гинеколог да проследява бременността ми и при кого да раждам. Признавам, че това в онзи момент доста ме изнервяше и плашеше, защото по принцип мисълта за лекарите в България леко ме стресира, а и се бях наслушала и нагледала от къде ли не на разни страхотии и ужасии за раждането и по-точно за отношението, на което подлагат бременната и раждаща жена в България (за задължителния-доброволен, платен избор на екип; за предпочитането на секцио, поради по-високата му цена или пък пренебрегването му точно в момента, в който е необходимо, поради липсата на избран екип; за бебето, което не е при майката в следродилния период; за кърменето, за което никой не помага; за неглижирането на болката и състоянието на бременните и т.н...).

д-р Данаил Илиев

Така оглеждайки и четейки, интересувайки се за гинеколозите по сайтовете попаднах и на д-р Данаил Илиев, когото избрах най-вече заради откритото си, позитивно и лъчезарно излъчване - нещо което много ми напомняше поведението на лекарите в Мемориал. Положителните отзиви в Интернет, които прочетох също затвърдиха решението ми. В крайна сметка, със съпруга ми бяхме изключително изненадани да установим, че в България попадаме на доктор, чиято лична принципна позиция е да се ръководи и следва по възможност желанията на пациентките си, съобразявайки действията си с тях. И че това е негово убеждение, около което е изградил поведението и работата си, независимо от мястото на което работи.

Явно това му отношение не е останало незабелязано и беше оглавил на първо време отделението по акушерство и рискова бременност в Токуда. Така имахме възможността за кратко да наблюдаваме как един напредничав човек се стреми да прокара сред колегите си едни утвърдени на запад (а както видяхме и на юго-изток) стандарти, които за България са някак екзотични.

Установихме например, че е направил План за раждане, чрез който се опитва да даде възможност и на родилките да обсъдят и дискутират възникнали въпроси и притеснения относно раждането, без да се чудят как да ги повдигнат пред лекарите и няма ли пък да ги обидят като професионалисти, поставяйки ги самоинициативно пред тях. Д-р Илиев беше организирал и водеше лекции за бъдещи татковци, на които съпругът ми ходи и му бяха доста интересни и полезни. На лекциите е обяснявал за бременността и раждането, за чувствата, поведението, емоциите и вълненията на бъдещите майки, което определено е в полза на двойките и им изяснява доста неща. Неговото мнение е, че бащата не бива нарочно да бъде изолиран от процеса и трябва да взема участие през цялата бременност, включително и на прегледите. Също така позволяваше безплатно присъствието на бащата по време на раждането, вместо да използва практиката наложена в другите родилни отделения в България - присъствието на бащата да бъде ограничено или чрез някаква солидна сума, която да откаже двойките от това кощунствено според повечето гинеколози желание, или да се покаже, че въпроса изобщо не може да бъде дискутиран. Бяхме доста впечатлени от стремежа му да установи нови за България практики и взаимоотношения между лекарите и пациентите в отделението. Искрено му симпатизирахме, защото това определено би оказало влияние и върху другите родилни отделения, тъй като страната ни е малка и информацията за наличието на подобно отделение бързо се разпространява, а и определено бе адмирирано и от пациентите.

Но понеже сме в България, където всички очакваме нещата да се променят (но тя - Промяната, изтече по давност), и когато се намери някой, който да се заеме с това и покаже как смята, че може да се случи, участниците които трябва да го подкрепят изведнъж започват да наблюдават пасивно отстрани, или обясняват как не може да стане точно така, или колко всъщност трудно е това, и сложно та чак невъзможно, колко време ще отнеме и как не може ли по стария начин, който вече се е утвърдил?!... Това се наблюдава у нас във всяка структура, която уж трябва да се промени, но участващите всъщност въобще не го желаят, освен някои единици. Чудни хора сме! Как само хем ни се иска, хем не ни стиска!

И накрая пожелавам на щастливо забременелите двойки, които искат доктор, който да уважава желанията им, да се интересува от вълненията им, да отговаря на въпросите им, да ги преведе по пътя без притеснения и отрицателни вълнения, в този толкова важен за тях момент също да имат до себе си един добър човек и доктор...